“Съпротивата (устойчивостта) ще ти казва всичко, за да те държи далеч от вършенето на работата ти…. Подла и измамна е, защото винаги е настоящето..” Плуват две млади рибки, когато насреща, в противоположната посока, плува възрастна риба кимва и казва: “Добро утро, момчета. Как е водата?” Младите рибки плуват за малко, когато накрая едната оглежда над другата и се пита: “Какво, по дяволите, е вода? … Устойчивостта е нашата вода. Сякаш, че е по подразбиране и забавя процеса…”
Колкото повече чувам или случайно попадна на текст за въпросната устойчивост, толкова повече се припознавам и правя асоциации. (Успокояващо е за мен, че не съм чак толкова “строго индивидуална” 🙂 )
Много съпротива имаше при мен по отношение на свързаното с диагнозата. И се съмнявам, че е изчезнала. (Думите “Мога още!” редовно чуват рехабилитаторите ми по време на терапия. 🙂 ) По-интересно е (благодаря, на всеки, който е допринесъл 🙂 ), че съпротивата заедно с нужното ѝ време, вече наричам просто устойчивост. (Сещам се, че едно време имаше компютърни игри с медали за нивото на устойчивост 🙂 )
След съпротивата и устойчивостта, сега фокусът си изместих върху приемането. Това е следващата фаза от играта… И пак ще благодаря. 🙂
Mon Georgieva 