“Цената на времето и възможностите ти трябва да се увеличава с всяка година.”
Неслучайно илюстрацията започва с “пясък” в часовника. Пясъчник има всяко детско заведение, пясък има на морския бряг и децата са доволни 🙂 Лично аз,и до днес виждам смисъл в пясъчния часовник.
Растеш, часовникът пак е “плътно” до теб, обаче пясъкът също “расте” и от несериозна детска “играчка”, се превръща в монети. 🙂 Запознаваш се с парите, стават важна част от живота ти.
Часовникът от диаманти е свръхважен за мен. Разглеждам го като съкровена мечта. Може да се нарече безценен (и няма да е лъжа 🙂 ). Най-скъпоценното за мен, към момента (и от няколко години насам… 🙂 ) е простото желание да стъпя на краката си, досущ както децата, седнали върху пясъка.
Времето променя стойността и цената на съдържащото се в часовника. Със сигурност, пясъкът не се смята за екстремно стойностен продукт, затова се дава на децата… 🙂 Възможностите са безкрайни и се нуждаят от “монетите” във втория часовник. Времето си знае работата и всичко идва на мястото си в правилния момент. (Не знам дали диамантите и инвалидната количка имат нужда от коментар, изобщо не са съвместими засега. Млада се чувствам.)
Mon Georgieva 