За дисциплината

Мечти. Дисциплина. Постигане на целта. … “Мотивацията е искрата, дисциплината е огънят.”

Мечтите са безплатни, затова никога не съм се страхувала да мечтая. 🙂 В детските и младежки години, мечтите ми са били неподредени, разпиляни. Но времето си знае работата и малко по малко, стъпка по стъпка целта не просто се изпълнява. Защо не да бъде надскочена?

Когато здравословното недоразумение стана част от живота ми, за мен е било любопитно и интересно какво за Бога ще се случи с мечтите ми?! Най-лесният вариант беше да се откажа и изобщо да не се занимавам повече с тях (даже диагноза се “намеси” в живота ми, просто, за да съдейства за отказване от тези планове. 🙂 )

Мотивацията е “вродена” и присъща за всяко човешко същество. Дори животните би трябвало да имат някаква неосъзната мотивация. Благодаря на хората, допринесли за моята мотивация. За щастие, са достатъчно много. Благодаря! :). (не липсват искри в живота ми, сега се сещам за името на майка ми Искра, няма нищо случайно. 🙂 )

Два варианта има за искрите. Първият е да направят пожар, което няма да е добре в никой случай. Вторият вариант – искрите в началото може да се учат да бъдат “бенгалски огън”, но после дисциплината е това, което “постига” целта. И огънят пламва. Осъзнато е.:)