Бях част от публиката на събитие, което е дългогодишна мечта (на Биляна Савова 🙂 … И не само. Точно по този начин смисълът намира място в началото на новото десетилетие за мен. Благодаря! 🙂

Визуализациите със сигурност помагат. Ще спомена от личния си опит за какво се сетих. Много “хитро”, защото бях съвсем малка ученичка тогава. Дете, неосъзнаващо мисленето си, все си мислеше как живеят хората в инвалидни колички. Защо за Бога си задавах този въпрос, докато същевременно вървях много бързо за урок или училище (от едно време не обичам закъснявания 🙂 ). Обикновено, бих могла да мисля за новия урок и предстоящото ми изпитване.
Събитието вчера говореше за визуализации и реализации, наред със силната вяра. Няма да кажа, че не научих нищо ново (няма да го кажа!.. ). Предвид, че беше вторият ден от новото десетилетие мога да кажа, че дойде точно навреме. “Потвърди”, че приемането има своето място и по този начин лично аз не се чувствах не на мястото си. Даже и за инвалидната количка е лишено от смисъл да се споменава. 🙂
За мечтите има смисъл да се говори. Радвам се, че бях част от дългогодишна мечта, видях с очите си, че от визуализацията наистина може и става реализация. Благодаря на всички лектори и участници. И на себе си благодаря, че видях реално сбъдната дългогодишна мечта. Вдъхновяващо е. 🙂