За красотата на опита

“Не е от значение какво гледаш, важно е какво виждаш.”

Вазата е счупена, напукана и “грозна”. Общоприето е, когато нещо се счупи, просто да се изхвърли. Това очаква и счупената ваза.. 🙂 (“Не е културно да се намира на видно място” – така съм възпитавана ѝ все държа на културата и днес.

Когато при хората се появи здравословно “недоразумение” става ясно, че разлика между гледането и виждането, наистина, има. Лично за себе си казвам, че трудно “допуснах” инвалидна количка в живота си. Много трудно, че чак не ми изглеждаше възможно в началото… (Опроверга се от части ходенето до Индия… 🙂 Но още време ми беше нужно.. )

От детските си години хората са любопитни и любознателни. Гледат и разглеждат с интерес. “Смешен” спомен е как съм изглеждала в университета в Португалия, когато започнах. От днешна гледна точка си давам сметка, че всичко е било подготовка. Благодаря, за което, научило ме е на (достатъчно) много.

Радвам се за това, че “гледането” ме е подготвило. И пак знам, сигурна съм, че нищо не знам. И дори инвалидната количка не успява да ме спре да “уча” (да, опитва да ме “спъва” понякога, но го прави, за да не скучая 🙂 )