“Краткосрочното мислене ти казва: – Поничката е вкусна, изяж я!, краткосрочното мислене ти казва: – Една тренировка не е от значение, мога да я пропусна! Краткосрочното мислене те окуражава да взимаш краткосрочни емоционални решения, които те нараняват в дългосрочен план. Мисли стратегически, мисли в дългосрочен план. Действай стратегически, подобрявай се в дългосрочен план. Нужно е да печелиш битки, за да спечелиш войната.. .”
Не съм приемала диагнозата като опонент във война. Най-напред, не притежавам военни умения, само съм чувала разказите на предходни поколения и на чужденци, в чиито държави съществува подобно нещо. (А, и болногледачките ме наричат “генерал” 🙂 Усмихват ме. )
И още, няма как да приемам диагнозата за опонент, защото е нелечима. Абсурдно “смешно” е животът ми да бъде война. (Нелепо е, но се сетих за Троянската война! 🙂 ) Достатъчно е, че ми липсва “военно образование”.
“Нужно е да вършиш неща, които не +намираш” за необходими. … Трябва да излезеш от удобната и пристрастяваща комфортна зона! “
Не е за мен краткосрочното мислене. И затова, диагнозата добре си “изиграва картите”. Благодаря на всички, които са част от “играта”. 🙂
Mon Georgieva 