За слънчогледите

“Искам да съм като слънчоглед, за да мога дори в най-тъмните дни, да стоя високо изправена и да намирам слънчевата светлина.”

Помня тези думи от детските си години. Чувала съм ги десетки пъти и още толкова пъти си ги разбирам според ситуацията (и според възрастта) :). Когато бях одобрена за Еразъм в Португалия, а и през шестте месеца, прекарани там, все по-лесно търсех и намирах положителното. (И до днес, мога да казвам, че съм се ядосвала и плакала, че когато изпуснах спирката на влака. Говоря с искрена усмивка и знам, че има някакъв смисъл.) Според възрастта с удоволствие ще наблюдавам осъзнаването на “паметни” ситуации. 🙂

Когато диагнозата дойде в живота не искам и не мога да лъжа – през доста тъмни дни съм преминала. Така е, всяко човешко същество не е лишено от “тъмни” и “светли” дни. Сещам се, че през 2014 година в “адски” дългото пътуване във влака е проникнала слънчева светлина. И един слънчоглед със сълзи в очите и плахо зараждаща се идея да пише за случката.

Благодаря на жената, която проговори на английски с думите “Сега си поплака, но после дълго ще се сещаш и ще се смееш ” 🙂

.