За предизвикателствата

“За да се разрешат някои предизвикателства, трябва да се надраснат.”

Благодаря на осъзнаването затова, че се случва. Не се притеснява, “забравило” е какво означава да чувства неудобно. 🙂

Нямало е как да избягам от диагнозата, приемам го сега. В началото едното е, че бях млада (21 години). Здравословното състояние беше основното предизвикателство и ангажираше всеки мой ангажимент. (Не мога да забравя как защитавах дипломната работа в университета. Обясних положението си ректора на университета, но единственият начин да се дипломирам беше да говоря пред преподавателите. Можеше да се отложи, тъкмо тогава започвах да говоря бавно, забавено защитавах работата си. Благодаря, че всички в залата, затова, че “съсредоточено” ме слушаха. И до днес, не знам, нито искам да знам защо ректорът напусна залата преди да започна да говориш. 🙂 Благодаря, има някакъв смисъл.

Отдавна е било това, а предизвикателството няма как да изчезне. Осъзнаването, обаче, е необходимо. Отнема си “нужното”. Съгласна съм, приех и това.

“Колкото по-реален ставаш, толкова по-нереално става всичко.”