“Разликата между училище и живота – в училище учиш урок, след който следва тест. Животът, първо ти “дава” тест, за да научиш урока си.”
Забравят се трудностите от времето в училище. Но, според мен, е добре и дори е препоръчително да ги има. Така е с “прохождащите” малки ученици. (Спомням си “едно време”, в началните класове тежки раници с учебници и тетрадки, се промъкваха към класна стая. Дори и с “тикане”. 🙂 )
Лесно или трудно е “упражнението” с тежката раница, няма да коментирам. Интересното идва после. Тежката раница я няма, вече се смята, че си напреднал. Няма нужда от раница, минаваш на следващо ниво и пак е нужно да тикаш, този път голяма кръгла сфера. По принцип се движи по-лесно и бързо (зависи и от какъв “материал” е тази топка). А най-важното е, че се оказва хитра – лесно се “търкаля” напред, но какво пречи да промени посоката? Ако материалът е много “тежък”, директно те “премазва”. 🙂 Неслучайни са думите, че каквото сам си направиш, и “най-големият ти враг не може да направи”. 🙂
Затова и погледът върху голямата картина остава силно препоръчителен. Спомените как съм “тикала” една раница до училище и обратно, благодаря за тях. Благодаря също и за “теста”. Уча много уроци и още повече ще научавам. 🙂
Mon Georgieva 