“Твоята различност често ще бъде пред теб. Другите хора в стаята първо ще “виждат” нея, а след това ще видят теб. Което те оставя с нова задача – преодоляване. И, почти по дефиниция, изтощаващо е. Резултатът, като стане въпрос за оцеляване, ставаш бдителен, разбираш как да пазиш енергията, да броиш всяка “стъпка,” и в сърцето на всичко това, лежи главозамайващ парадокс. Щом си различен, “условието” е да си бдителен. Дори и се изисква смелост.. .”
Не е лесно. Със сигурност е трудничко, неслучайно множествената склероза се наричана “болестта с над 1000 лица”. Думите в началото са от новата книга на Мишел Обама, в самото начало се споменава за вече покойния ѝ баща, живял със същата диагноза. Забавно е и се радвам, че повече се говори за недоразумението, което се случи също и при мен. (В началото се “впечатлявах” от твърденията за неизвестността около същата диагноза. Благодаря на “нужното време”, заслужава уважение. 🙂 Щом се е срещало при предходни поколения, не е толкова уникално, уважаеми медицински специалисти. 🙂 Неизвестните са много повече от 1000 лица и от опит казвам, че бдителността е много важна част от такъв живот, а още по-важна и изискваща си нужното време, зе смелостта. 🙂
“Падаш, ставаш и продължаваш”, за никой случай не са празни приказки. Различността те лишава от много контрол, който иначе е бил важен за теб… “Когато се различаваш, чувстваш, че сякаш живееш на друга “карта”, други предизвикателства, а понякога може да чувстваш, че карта изобщо няма.
Лично за себе си ще кажа, че разбирам защо ходех на уроци по рисуване. 🙂 Учих се да рисувам “карти”, продължавам и до днес. Благодаря. 🙂
Mon Georgieva 