За настоящата ситуация

“Винаги помни, че настоящата ситуация не е крайната ти дестинация. Най-доброто тепърва предстои.” 🙂

Оплакването остава в предишното десетилетие. Сега съм в ново десетилетие, реално нищо не се е променило. Същата съм, но не съвсем.

Да, винаги контролът играе важна роля в живота ми. Бяхме се “сработили” добре заедно. Сещам се за елементарни спомени, първо от ученическите години (помагала съм и от опит мога да кажа, че помощта и подсказването, не се осъществяват без контрол. 🙂 ). Студентските години, по подразбиране, се нуждаеха от още повече контрол. Така се чувствах добре.

Може би, точно това успешно сработване и “обич” между контрола и мен, доведе диагнозата МС. В случай, че идеята е била безкомпромисно да разрушава, аз съм доволна, че преди да седна в инвалидната количка, просто се клатушках и залитах. (Неведнъж ми беше задаван въпрос дали съм пияна.. 🙂 Само се усмихвам и днес. )

Сега, само засега, не успявам да съм напълно независима, съответно ненуждаеща се от чужда помощ съм. Признавам го, осъзнавам го, а хубавото и много важно е, че контролът на съзнанието е доволен от съвместното сътрудничество. Продължаваме добре да се “сработваме”. Благодаря, за което, успя да осъзнае, че почивката и паузите, .”дават повече, отколкото отнемат”.

Най-доброто винаги предстои. Междувременно, настоящата ситуация дава много повече от въпросното най-добро. 🙂