“Често попадаме в ситуацията всичко или нищо по отношение на навиците ни. Проблемът не е в “подхлъзването”, проблемът е в мисленето, че щом не можеш да направиш нещо перфектно, то не трябва да го правиш изобщо.”

‘Всичко или нищо. Останалото не си заслужава.’ Тези думи твърде често съм си повтаряла в младежките си години, от малка съм “перфекционист” по мой си начин.

Сега, когато съм с диагнозата и ходя на рехабилитация, място за перфекционизма от едно време, няма. (Забравила съм го, осъзнато трябваше да си отиде. Само терапевтите могат да кажат колко и дали съм го “забравила. 🙂 )

Много “възли” завързва и натрупва перфекционизма. Не става без “нужното време”, за да се стигне до осъзнаването. Това е дълъг процес, продължава и занапред. Така се случва с мен и в този момент. 🙂

Според мен, ако съм забравила нещо, това е само наименованието. Сега го наричам осъзнат “перфекционизъм”. Хубаво е, че има осезаема разлика.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s