Благодаря за темата, хареса ми и “дълбоко” ме замисли. И не толкова за розите, колкото за копривата..

Бодлите на розата са ясни, виждат се. Категорични са щом трябва да причинят “болка”. Розата е красива и умело се пази от неприятелите си. Лично аз, признавам си, не отричам, че едно време в детските години съм се опарвала от коприва (така се наричаше тогава). Никое дете не се чувства добре да бъде “опарено” от копривата, но хубавото е, че преминаваше за секунди. Розата, от друга страна, избира да бъде категорична и плътно до себе си “държи” оръжията си под формата на тръни.

Диагнозата множествена склероза при мен също мога да разглеждам така. “Бодлите” на копривата усещам всеки ден, след “нужното време” се опитват само да гъделичкат. Така например е с писането на ръка и все различният шрифт. За хубава, но “проклета” наричам розата и нейните тръни. В инвалидна количка трябва да се постарая, за да се случи контакт и да бъда “наранена”.

Корицата на първата ми книга също има бодли, символизиращи “острото” чувство за хумор. Толкова остри и трудно забележими бодли, които предизвикват усмивка, смешни са, за мен са “златни”. Или още – като новогодишни светещи лампички.. Честита Нова 2023 година. 🙂 Гледната точка не просто не губи важността си, а дори става по-важна.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s