“Един пример от природата. Гаргите кацат на гърбовете на орлите и кълват шията на орлите, опитвайки се да ги свалят. Какво правят орлите? Просто разперват криле и летят по-високо. Във висотата концентрацията на кислород е по-ниска и гаргите просто припадат и сами падат от шията на орела. Ако прехвърлим този природен феномен върху отношенията между хората, ще видим, че има малко орли и много гарги. С две думи, гаргите които се опитват да ви свалят не осъзнават, че природно не са в състояние да летят като вас. Те просто ви мотивират да летите по високо и отпадат по естествен начин от полезрението ви 😉”
Дори и да са крайни и далеч от “стила ми”, думите в началото заслужават коментар. Съвсем красноречиво е от първото изречение, обичам примерите от природата. Приемам я за добър учител ми харесва, че дава примери, които умело могат да бъдат изразявани с метафори. Това, което не ми харесва, е думата гарга и ще я заменя с “врабче”. (заменям само думата, останалото не се променя 🙂 )
Себе си приемам за “врабче”, което продължава да се учи. Затова и диагнозата влезе в живота ми и е някакъв ориентир. Думичката някакъв ми харесва и още по-добре казано ще бъде: някакъв никакъв ориентир. Засега. Благодаря на всички “орли”, нямащи нищо против някакво “врабче” да се учи. Човек се учи, докато е жив. Какво да кажем за”врабчета”…
Mon Georgieva 