“Получавайте повече внимание като се отворите.”
“Интересна” тема, обичам да говоря и да пиша в интерес на истината. А щом Истината има интерес към творчеството ми, длъжна съм да ѝ благодаря. … Хареса ми илюстрацията, по същия начин се развива всеки живот. …
Правя сравнение с детството ми, когато последното, което “смелостта” ми искаше беше внимание. Некултурно беше, и продължава да бъде, натрапване и търсенето на внимание. Радвам се, че още от едно време, нямам съзнателен спомен да съм търсила внимание. Затова приемам затворените варианти на розата в илюстрацията. Досущ като нещо такова съм била…
След като диагнозата влезе в живота ми, “нужното време” не се нуждаеше от внимание. Не отричах, че не мога да се справям с всичко толкова самостоятелно, колкото ми се искаше. Но и с вниманието на околните отнема време, за да се приеме.. След като издадох книга, розата от картинката започва да се”разтваря” и става така, че продължавам с писането.
В края, задължително ще спомена защо илюстрацията с тази роза ме “накара” да пиша. Не, не мисля за цветето. По-интересно за мен е кога и защо се появяват трънчетата. Неслучайно розите си имат бодли. 🙂 Що се отнася до трънчетата от корицата на книгата ми, харесват ми и “говорят” достатъчно.
Mon Georgieva 