“Това, което днес изглежда като огромна трудност и изпитание, един ден ще бъде момента, който те е направил най-силен и ти е донесъл усещането, че можеш да се справиш с всичко.”
Започвам отзад напред. Преди време бях обещала да пиша за егото, не съм забравила, но чаках момента, в който да мога да кажа нещо. В интерес на истината, като по-голямата сестра, не само, че не съм се интересувала от думата его, ами и го смятах го за много НЕредно, НЕправилно. … Всяко човешко същество се ражда с его, може би, някаква “молекула”, която евентуално се развива, когато дойде време…
Не разбирах много от егоизъм и пак добре, че възрастта се “обажда”. Сигурно, рядко приемам такива “обаждания”. Не мога да го нарека егоизъм в никакъв случай.
Не бях сред компетентните “вярващи”. Диагнозата ме научи да вярвам повече в себе си. Прилича на егоизъм, съгласявам се. Приемам го за една от хитринките на живота с тънко, трудно уловимо чувство за хумор…
Mon Georgieva 