“Не се притеснявайте, че ще стигнете дъното. Основата е добра основа за надграждане.”
“Много хора се страхуват какво ще се случи, ако стигнат до дъното. В действителност, когато се достигне дъното, има възможност да се изгражда върху здрави основи. Това не е насърчение за безразсъдство, а вместо това е уверение, че загубата на всичко не е краят..”
Така, нека да поговоря от личния си опит, придружен от метафори. От малка съм си скала, скаличка. Не съм танцувала, нито пък съм спортувала “професионално”. (По-късно лично осъзнаваш и признаваш грешката си 🙂 ). … Когато диагнозата влезе в живота ми, вече съществуваше “основание” да бъда скала. Да, да, ама не точно, глупаво щеше да е да съм на 21 години и да съм на дъното… Така преминава “нужното време”. Дни, месеци, години? Строго индивидуален “процес”. Благодаря, че не можах да се задържа дълго на дъното.
Лично за себе си мога да кажа, че съм доволна от скалата. Тежка е и стои на дъното. За достатъчно количество време. Същевременно, пази, “закриля” някакви желания от “едно време”. Както се случи с намерението за книгата ми.
Mon Georgieva 