“Провалът не е наказание. Начин за подобрение е.”
“Мислите ли, че този сезон е провал?” е въпросът към спортист. И отговорът: “(същият въпрос ми зададохте преди година..) Всяка година ли получавате повишение в работата? Не. Означава ли това, че всичката свършена работа е провал? Не. Не е провал, това са стъпки към успеха.“
Когато диагнозата дойде в живота ми, бях млада, неправилно осъзната и т.н., “разбираемо” беше да приема диагнозата за голям провал. (В нужното време се възприемах за нищо повече от ПРОВАЛ 🙂 ) … Може би, не, а със сигурност, малко наранено е било егото ми. Това е степента на щетите от диагнозата при мен. Обяснявам: за думата его ме “научи” недоразумението множествена склероза. След като седнах в инвалидна количка, я виж ти, именно егото се оказва някак необходимо. Доволна съм, че го имам, все пак.
В крайна сметка, още философът от Древен Рим Сенека, казва, че “страдаме повече от въображението, отколкото от реалността”. Усмихвам се и се съгласявам. Актуално звучи, дори и толкова по-късно. (Благодаря на погледа върху голямата картина, полезен е.)
Mon Georgieva 