“Винаги можете да намерите запас от красота или смисъл в живота, който остава.”
Смятам, че от живота ми е изминало достатъчно количество време към настоящия момент. Радвам се, че помня години с истински сняг до колене и нагоре. Достатъчно количество време, за да издам първата моя книга. Не мисля, че щеше да “звучи” достоверно и сериозно, ако съм на повече години. 🙂
Илюстрацията в началото е “храната за душата ми” (храна за размисъл е, за да бъде по-конкретно). Едва ли, малкото дете разбира защо защо и какъв е смисълът да си играе и след малко, налична е само локва вода. Заедно с материалните елементи, сякаш са “вечни”. А всъщност, толкова е преходно. Затова рядко приемам диагнозата си за нелечима. Приятно ѝ е да живее с мен..
Благодаря на възрастта, която заедно с осъзнаването, учат на доста. Жалко, че снегът днес няма много общо с едно време. Лично за мен е важно да намирам смисъла в живота си.. Който търси, намира. Благодаря за подкрепата.
Mon Georgieva 