За “тъмното” (за лъчите надежда)

“Понякога си на тъмно място и мислиш, че си погребан, но всъщност това е засаждането..”

“Обикновено всяка ситуация има поне две страни. Мозъкът по подразбиране е отрицателен. Трябва винаги да се търси положителното, ще намериш лъч надежда”.

Толкова е просто, благодаря на природата, че дава подходящ пример. Досущ като семето в тъмната почва преминава т.нар от мен “нужно време”. Сериозно сега, така беше. Избягвах контакти с хора, не исках да натоварвам никого, нито да отговарям на въпроса защо говоря толкова бавно. Знам какво е тъмното и съм доволна, че “намерихме общ език”.

Бях в тъмното за “нужното време”. Чак корени “пуснах”, седнах в инвалидна количка. Доста здрави корени, щом и до сега съм с количката. Тъмнината, обаче, трябваше да “отстъпи”. Доволна съм, че възрастта настоятелно си каза думата. Крайно време беше за първа книга. 🙂 Благодаря на всички лъчи надежда.

ПС: Преди време, бях в тъмното, но понеже мечтите са “безплатни”, аз не спрях да мечтая (малко повече беше само на шега). И сега, заедно с инвалидната количка, дългогодишна мечта беше осъществена и гледах на живо любимо предаване. Сърдечни благодарности за съдействието и подкрепата.