“Приемането на шума от хаоса и превръщането му в нещо структурирано…”
Спомням си, че едно време в училище дъската беше черна, пишеше се на нея с бял тебешир и пак написаното на дъската се триеше с вода и гъба. Важно уточнение – дъската си оставаше черна. Мисля, че спокойно съм приемала шума от знания в началните класове, след това дъските станаха бели..
Когато диагнозата изненадващо влезе в живота ми, беше като черното петно от илюстрацията… Черното петно – това са първите години, заедно с “нужното време”. Да, хаос и голяма “шумотевица” е имало вътре в главата ми. Предпочитах, за редно и правилно съм считала това да съм “черно петно”.Тъй като диагнозата е “нелечима”, не съществува и гъба за идеално изтриване.
Доволна съм, че с “помощта” на първата си книга “строя” нещо. Не мързелувам, обичам чистотата. И хубавото е, че колкото и да държа на чистотата, гъбата знае какво да остави “неизтрито“. Благодаря.
Mon Georgieva 