“Милениалите убиват бизнеса със звънци..”
Не ми е симпатична думата милениали, достатъчно е само дигитални деца.. Смешно звучи и словосъчетанието “бизнес със звънци”, но истината е такава. Приемам я.
Сещам се за спомени от детството ми. Интересно е било да “наблюдаваш” през шпионката на входната врата при позвъняване. Неслучайно, и възрастта е фактор, до шпионката се стига, когато височината и възрастта ти “позволят”.
Сега, различно е. Не знам дали би било възможно да се погледне през шпионката от човек в инвалидна количка. Липсва ми подобно намерение към момента. … Що се отнася до бизнеса със звънци, браво, наблюдава се стремглаво развитие. Камери, пръстови отпечатъци и т.н. … Вярно, че може да е удобно за хора с инвалидни колички. Лично за мен, ще кажа, че едно време шпионката беше съвсем достатъчно.
А щом българският език има официален празник, мисля, че употребата на излишни пуждици е ненужна. Уважавам празника, харесвам българският език и благодаря на всички учители. (Любим звънец, без еквивалент, това е училищният звънец 🙂 )
Mon Georgieva 