Month: May 2023

“Приеми бъркотията преди твоя успех. Поддържай запаления огън, за да се издигнеш достатъчно скоро.

Винаги е така, съгласявам се. Обичам погледа върху голямата картина, в конкретния случай – намирам си някаква “логика“, какво, защо и как? Така, например, през далечната 2014 година, когато изпуснах спирката на влака в Коимбра, без значение остава количеството мои сълзи. На заден план в съзнанието ми се “роди”, сякаш се закотви, идейката, че би било добро начало на книга… Сериозно сега, не възнамерявам такива неща, бързо ще се забрави.. 🙂 може да се нарече “бъркотия” случката. Друга “бъркотия” от Португалия бяха всички лекции в университета, защото бяха на португалски език. И трябваше бързо да го науча. (Браво на мен, справила съм се с курсовите работи в университета) ..

Не след дълго (след семестъра ми в Коимбра) се появи нова бъркотия. БЪРКОТИЯ заради диагнозата, самосъжаление, отчаяние и т.н., и т.н.. Да приема се това “недоразумение”, отнема “нужното време”. Сещам се какво количество време ми беше необходимо, за да не се срамувам от инвалидната количка. “Обиждаше” ме буквалния превод на думата инвалид… Не се смятах за “невалидна”, но дълго време просто съм била свита в себе си. Почти егоист.

Не се приемам за ракета, рядко се случва да бързам, за “оправдаване” инвалидната количка е достатъчно. Оказва се, че преди над 9 години, да, може много да съм ревала в един влак. Не се срамувам, а се усмихвам на спомена. Добре е, че сълзите не угасиха кротко горящия огън, достатъчно години по-късно. Благодаря за подкрепата на всички читатели.

“Запазването на паметта се подобрява, когато записваме емоционалните преживявания със специфични детайли.”

Журналистиката е в кавички, защото разбирам думата за по-официална. Щом такава дисциплина се учи във висши учебни заведения, не звучи сериозно да казвам, че имам общо.

Когато бях в университета, пишех новини в сайт за дигитален маркетинг. Благодаря на колегите от сайта за добрата подготовка, в дългосрочен план…. Точно като вода бълваха новостите относно дигиталния свят. Интересно беше, защото Европа, още по-късно достигна България, изчакваха реда си…. Наричах ги новости, по-рядко новини. … Сега, разбирам и си давам сметка, много тънко и неуловимо като чувството ми за хумор, доволна съм, че успях да направя първата моя книга реалност.

Илюстрацията приемам съвсем просто. Нужно беше време, достатъчно време, за да се случи прецеждането през “сито” с осъзнати изисквания. Благодаря за обратната връзка от читателите и благодаря за подкрепата. 🙂

“Изкуственият интелект няма да те замести. Хората, ползващи изкуствен интелект, ще го направят.”

Все по-благодатна тема за разсъждение. Думите на един мениджър: “Харесвам кутиите, служителят с топката ще бъде уволнен.” … Истина е, че неизвестността плаши (може би диагнозата за това се е появила, да ме учи за неизвестността.. браво, “оригинално“).

От такова поколение съм, че детските ми години бяха истински. Да, трябвало е да тикам разни “кутии”, разбирала съм го като нещо трудно и не особено нужно. … И именно още тогава,, чувала съм за изкуствен интелект (AI), беше като някаква химера за бъдещето, даже не съм мислила, че ще го дочакам.

А друга истина, която намирам за уместна, не харесвам нищо изкуствено – цветя, коса, мигли…. А как интелектът ще стане изкуствен?

“Изкуственият интелект ще замени само посредствеността, но не и човечеството. Можете или да се научите да го използвате добре, или да изостанете в състезанието.”

“Това, което днес изглежда като огромна трудност и изпитание, един ден ще бъде момента, който те е направил най-силен и ти е донесъл усещането, че можеш да се справиш с всичко.”

Започвам отзад напред. Преди време бях обещала да пиша за егото, не съм забравила, но чаках момента, в който да мога да кажа нещо. В интерес на истината, като по-голямата сестра, не само, че не съм се интересувала от думата его, ами и го смятах го за много НЕредно, НЕправилно. … Всяко човешко същество се ражда с его, може би, някаква “молекула”, която евентуално се развива, когато дойде време…

Не разбирах много от егоизъм и пак добре, че възрастта се “обажда”. Сигурно, рядко приемам такива “обаждания”. Не мога да го нарека егоизъм в никакъв случай.

Не бях сред компетентните “вярващи”. Диагнозата ме научи да вярвам повече в себе си. Прилича на егоизъм, съгласявам се. Приемам го за една от хитринките на живота с тънко, трудно уловимо чувство за хумор…