Чувството за хумор

“Притежанието на чувство за хумор много помага да преживеете липсата на всичко останало. Усмихвайте се!”

Така изглеждаше леглото ми един ден след лекции в университета. 🙂 Впечатли ме идейността на съквартирантите ми. Ясно ми беше защо бяха обърнали леглото така. Любезно иронизираха перфекционизма ми. Днес, години по-късно, не знам как изобщо се е случило и няма значение. Значение имат всичките усмивки, И преди, и чак до днес. 🙂

Лесничко и леко му беше на чувството ми за хумор преди диагнозата множествена склероза. В първите дни и месеци едва ли ми е било до хумор и усмивки. 🙂 Сигурно е нормално да е било така. За още по-нормално и абсолютно разбираемо, приемам и се радвам, че чувството за хумор бързо се върна в мен и при мен. Истина е, че много помага. Така се случва всеки път, като падна. Гарантирано и от чисто човешка гледна точка е логично и разбираемо околните да се стряскат. И или се отдалечават максимално (разбирам или просто приемам :)), или с уплах в очите им ми помагат, все пак.

Още нещо, на което се смея от сърце (не само от доброто чувство за хумор :)), малко трудно понякога преглъщам, когато пия вода. От нищото започвам да кашлям сякаш се давя. И след като се накашлям (времетраенето е различно всеки път) завършекът е винаги еднакъв – усмивка, която може да премине в сърдечен, искрен смях. Не е умишлено, не е нарочно, камо ли да се мисли, че е планирано (това вече е абсурдно, но съм го чувала :))

Като тънко определям чувството си за хумор. Много ми помага и самоиронията и колкото и да е неприятен някой момент, обръщам си го веднага (като обърнатото легло от студентските години). Така например, главата ми понякога пада, на която страна се чувства удобно, За политика истинската причина изобщо не е отговорна някаква диагноза. Мозъкът ми е много голям и тежи. 🙂

Чувството за хумор със сигурност помага, при мен беше нужно някакво време. 🙂 Когато социалните мрежи, за пореден път, ми припомнят обърнатото легло със снимка, озаглавена “ще си ходя, защото нямам какво да кажа” и нужното време преминава. Така изглежда, че сега имам какво да кажа. И понеже говоря бавно, но мисля бързо, леглото се обръща, гледната ми точка също. Чувството за хумор помага 🙂