“Ако се фокусираш върху “болката”, продължаваш да страдаш. Ако се фокусираш върху урока, продължаваш да “растеш”… Комфортната зона е “красиво” място, но там нищо не”расте”.“
В детските и младежки години, разбирах думите “комфортна зона” по наивен начин. Модерно беше да се включи в поредната автобиография/ CV, когато се търсеше работа, например. Да излезеш от комфортната си зона са думи, които идеално пасваха добре за мотивационното писмо при кандидатстване за работа. 🙂
Сега се придвижвам с инвалидна количка и не, не го наричам комфортна зона. По-скоро е нещо преходно. И това ще мине. 🙂 Вдъхнови ме картинката по-горе. Досущ като това цвете съм – отне ми “нужното време”, за да “порасна” в много напукан асфалт. И най-важното (така приличащо на главата ми 🙂 ) е, че макар и клюмнало, вероятно в знак на уважение (към трудностите на диагнозата ми в конкретния случай 🙂 ) …
Много хубаво е да присъства и фокусът. При мен, комфортната зона е пряко свързана с фокуса. А пък фокуси съм имала прекалено много и трябва да се радвам и да благодаря на недоразумението, предизвикано от диагнозата. 🙂 Благодаря и за всички уроци, обичам да уча и с удоволствие посрещам всички нови уроци. (Ето защо на 15 септември отидох на училище 🙂 ) …
Mon Georgieva 