Бях ученичка в училище (ще излъжа, ако кажа точно до кой клас униформа за училище не съществуваше в училището ми),…. Вече, когато бях в по-големите класове помня, че заедно с други съученици и господина по рисуване, измислихме какво да представлява униформата, какви цветове и т.н… Истината е, че едва ли, мнението на младежи с основно образование е сериозно важно за учителя и за училищната униформа. (Или може да е част омт педагогическия подход, за да се придаде важност на мнението на дечицата 🙂 )
Няколко дни по-рано от днес, беше 15 септември – поредният първи учебен ден. 🙂 От отдавна не бях ходила там и сега отидох. Бях в инвалидна количка и страшно, приятно впечатлена останах още преди да вляза в двора на училището. Намирах се на тротоара в количката, а срещу мен се движеше върволица от деца (изглеждаха от началните класове). Стриктно ме заобикаляха (слизаха от тротоара с един крак). Хареса ми, че нямаше стресирани или осъди ценателни погледи.
Когато влязох в двора, бълваше от малки ученици, които искрено се радваха, че започва учебната година. (В случай, че не успяваха да се зарадват от сърце, нормално е да е така предвид възрастта им :), аз се радвах много повече!). Имаше кутия за дарения и, забравила за диагноза и здравословни недоразумения, само виждах отдалеко как униформа след униформа, минаваха покрай кутията. Благодаря, безценни учители за начина, по който възпитавате осъзнатост в детските глави. Благодаря и на родителите, и на учениците! Трудно се описва преживяването, настоявам единствено да направя комплимент за униформите. (И отново да благодаря, най-напред, на учениците,)
Mon Georgieva 