За енергията

В ръцете ти е енергията. След това е вярата в себе си (и възможностите си 🙂 ). После започваш да създаваш (да твориш). “Растеш” със създаденото….. А лампата в края на илюстрацията се различава от поредицата преди нея. Отличава се, защото не “подлежи” на повече обработка, толкова, достатъчно. Резултатът е вдъхновението…

Не смятам, че съм била екстремно енергична преди диагнозата. Да, не обичах и да се бавя, много трудно допустимо беше. Мислех, че е правилно да е така.

Благодаря на енергията ми (много тънка и трудно доловима, като чувството ми за хумор 🙂 ). Когато се комбинира с вярата в самата себе си, става любопитно. (Доза егоцентричност изисква и диагнозата ми, и зодията ми. Скорпионът в мен, рано или късно, ще намери начин… 🙂 ) Когато започнеш да създаваш и да твориш, енергията сама намира мястото си.

Харесва ми, че последната стъпка от илюстрацията е много различна и май независеща от мен в конкретния случай. Вдъхновението е строго индивидуално и се въздържам от коментар. За енергията, която ръката здраво е хванала и предава напред по “веригата”, доволна съм и благодаря. 🙂