За листата на дърветата

“Ако чувстваш, че си изгубил всичко, помни: Дърветата губят листата си всяка година, но продължават да живеят и чакат пролетта.”

Имала съм доста такива моменти, но интересното е как претръпнах и спрях да се впечатлявам от загубата на всяко “листо” от живота си. Сещам се, че като тийнейджър, по това време на годината и по случай празника на града ми, има панаир с увеселителни съоръжения. Та, на това място все си губех паричките (децата тогава разполагахме с париЧКИ 🙂 )

След като дойде диагнозата в живота ми, логично беше да загубя иначе нормални човешки умения. Признавам, че в началото мислех, че съм изгубила всичко, бях изгубила смисъла на съществуването си. Но, благодаря на “нужното време”, на семейството и приятелите си, достатъчно бързо намерих смисъл. 🙂

Тази седмица ходих на училище. Отново влязох в училището, което завърших през 2011 година. Часът беше по изобразително изкуство, учениците бяха малки деца от начална степен. От уважение ме поздравиха като влязох, към края на часа, всеки ученик или ученичка, индивидуално идваше при мен и ми подаряваше рисунката си. Безценни моменти са за мен. А най-безценният беше букетът от сухи есенни листа от дърветата в двора на училището. 🙂 Благодаря, мили ученици!

И така, много мислих и премислях, за да стигна до примера с училището. Всяка година класът се променя, дори и да падат “листата”, то някъде се “трупат”. Благодаря на училището ми, затрупало ме с важни и значими уроци. Продължавам да се уча и да помня букета от сухи листа. Благодаря!