За лимоните, лимонадата и за възможностите

Харесвам лимоните, полезни са. Фиксирано мислене е това. (Не достатъчно силно фиксирано, за да се избегне начумерването от киселината му, щом се вкуси 🙂 ). Казвам го от днешна гледна точка…

Когато преди доста години, диагнозата множествена склероза влезе в живота ми, трябваше да прекарам първите дни и месеци точно така. Начумерена, сърдита, сякаш ям кисел лимон. Медицинските лица казаха, че множествената склероза ще бъде част от живота ми. Предполагаше се лицето ми да бъде постоянно начумерено, сякаш хапвам лимон. 🙂

Сега искам да благодаря на всеки и всичко, които “съдействаха” да разфиксирам мисленето си. Ок, от лимона не мога да се отърва, но мога да заместя фиксираното мислене с друго. Пак е мислене (даже значително повече) и е растящо мислене. Най-първичният пример е лимонадата. 🙂

Когато учат таблицата за умножение по математика, малките ученици в училище, многократно се чумерят… После, бързо им минава, а “таблицата” става част от живота им. 🙂 … По подобен начин, при мен диагнозата “порасна”, взе нужното си време, за да може да бъде наричана и вдъхновение. 🙂