“Не мисли за стената. Стена няма. Има само тухли и работата ти е да поставиш тухлата перфектно. След това се заемаш със следващата тухла. Постави я перфектно. После, следващата тухла. Не се тревожи, че няма стена. Вълнувай се само за всяка тухла.”
За мен, времето си знае работата. Като дете и тинейджър мечтаех смело и по много. Изобилстваше от стени и ми харесваше ентусиазмът, с който по “детски” си ги градих. 🙂
Когато диагнозата “влезе” в живота ми, трябваше да започна строежа на “чисто нова” стена. Благодаря за опита, който имам за строежа на стени. Инвалидната количка без съмнение стряска много. Но пък, прави преносът на много специални тухли по-поносим.
Моето съзнание си прави някаква стена от интересен вид тухли и тухлички. (Като игра с детски конструкрор). Истината е, че тухлите в този случай са тежки. Необходими са перфекционизъм, креативност, устойчивост, Както започнах – времето си знае работата. Точка. 🙂 Благодаря на всички, съпричастни към въпросната игра. 🙂
Mon Georgieva 