За интересите

“Недей да губиш времето си за обяснения. Хората чуват само това, което е интересно за тях.”

В предишната част от живота си (тоест преди диагнозата), говорех бързо, много бързо. Спомням си, че в началните класове в училище, четях на глас пред съучениците… Друг спомен е, че малкият ми брат редовно ми казваше: “Како, не можеш ли да млъкнеш за малко?” 🙂

Когато диагнозата стана част от живота ми, говорът ми се забави, чак е неразбираем за околните. (Още един спомен от Португалия е как един от чуждестранните студенти ми каза, че изглежда животът в Португалия толкова ме успокоява, че чак съм, започнала да говоря бавно. Досущ като местните жители.) 🙂

Разбираемо е защо и до сега има моменти, в които се чувствам неудобно. Определено, “нужното време” върши работа. (Върнах се в началното училище, може би, имам някакви пропуски 🙂 )

Днес, редовното, което чувам от брат ми е: “Едно време те молех да замълчиш, сега те моля да говориш”. 🙂 Сега, обичам да слушам мълчанието си. Мисля, че отговаря на интересите ми, предвид и времето, в което живеем. Благодаря! 🙂