“Въпросът не е какво ти се случва, а как реагираш на случващото ти се.”

След харесваните от мен лични реакции е, че се усмихвам и се смея лесно. Знам, че не винаги е уместно. Така например, често, пиейки вода, кашлям и околните много се стряска. А аз като приключа кашлянето, усмихвам се 🙂 (Истината, може би, е, че вътрешно усмивката ми се смее на кашлянето и просто чака “реда” си 🙂 )
Илюстрацията пасва на развитието на състоянието ми. Диагнозата влезе в живота ми със засилка и се предполагаше, че засилката ще повтаря многократно. Обаче, явно веднъж беше повече от достатъчно, затова насреща беше “нужното време”,в което е необходимо движението да бъде ограничено.
Сега, правя необходимото, което диагнозата ми позволява. И илюстрацията може да се приложи за всичко останало. Важни са гледната точка и мотивацията. И така да се случи засилката нагоре. Времето за летене, може би, наближава. (Наближава и времето на зодия скорпион, длъжна се чувствам да го кажа 🙂 )