За детското съЗнание

Деца, обръщам се към всички вас като една от вас. Не съм се различавала много, единствена разлика е, че училищните униформи не съществуваха, едно време, когато съм била в 4 клас.. 🙂 Възхищавам се най-напред, на учениците. Толкова са “чисти” детските съзнания, трупат знания и още толкова раздават с усмивка 🙂

Още една разлика между сега и едно време е инвалидната количка. Учениците бяха седнали на чиновете си и реших да се “разходя” между първите две колони с чинове. Наблюдавах как рисуват или оцветяват. 🙂 А когато дойде време да мина между втората и третата колони с чинове, не остана време, за да помисля, че няма как да стане. Отне около секунда и половина, учениците дружно преместиха чиновете си и така количката спокойно да се “разходи”. Благодаря!

Госпожа Пенчева зададе въпрос: “Колко са планетите в слънчевата система?” и учениците бързо, категорично и в синхрон всички заедно отговориха: “Осем.” 🙂 Когато бях на тяхната възраст и при същата госпожа, пак сме учили за слънчевата система. И планетите бяха 9. 🙂 Човек се учи докато е жив! Видях го с очите си.

Така е и с диагнозата ми. Както Плутон се превръща от планета в спътник по подобен начин и диагнозата ми трябва да приема за спътник. Още по-добре се получава при мен – това е моето вдъхновение.

Благодаря на всички ученици, които са повече от вдъхновение за мен. 🙂