.”Започни с малко. Започни сега.”
Точно тези думи, универсални са и могат да паснат на различни ситуации или идеи. Обикновено в детските години се захващаш с различни неща почти ежедневно. Сещам се, че едно време колекционирах ежеседмично списание за цялата вселена. Без значение остава колко и какво е разбирало детето от вселената… 🙂 Днес разбирам защо държа на погледа върху “голямата картина”.
Неслучайно диагнозата се появи в живота ми и в един момент изигра “ролята” на вдъхновение. Започнала бях с малко (разкази от студентските години, специално за шестте месеца в Португалия). Приемам го за малкото квадратче от илюстрацията. … След това, диагнозата си взе “нужното време” и изглежда, че за това е правилно да го наричам нужно. Не отричам, че ми трябваше “известно” време, за да разбера себе си и по-трудното – комбинация между диагнозата и вдъхновението.
Вдъхновението е като авокадото – трябва да се действа бързо, иначе се разваля. И дори диагнозата да “присъства” във всички малки черни квадратчета, въображението умее да се нагажда. 🙂 Благодаря и на осъзнаването, знам, че това е само началото, тепърва започва. С малко, благодаря. :)Ч
Mon Georgieva 