“Само, защото отнема повече време, не означава, че не се случва.”
Всеки би могъл да изпадне в “дупка”, още повече, че е строго индивидуално разбирането на думата. Дупки има по пътищата в България, дори е скучно за коментар. Ще говоря лично за себе си и понеже харесвам метафорите, не държа да бъда напълно разбрана.
“Когато излизаш от тези моменти, ставаш по-силна”. Това ми каза любимата болногледачка, аз все съм в странно настроение, в т.нар. дупка се намирам. … Та, след достатъчно много “дупки” дойде и първата ми книга. Доволна съм, че бързо или бавно излизам от “дупките” (нещо като бобър..).
За визията се въздържам да говоря на този етап, но виж за съмненията, сякаш съм компетентна. Истината е, че получаването на диагнозата предизвика промяна на визията ми. Доволна съм, че влезе в живота ми в някакъв иначе важен период, началото на 20те години. Дълъг и “тъмен” период, богат на много съмнения. Вероятно заради богатото въображение, различни визии са се “разхождали” из ума ми.
Време беше да издам първата си книга. Радвам се, че моментът съвпадна с началото на третото десетилетие на възрастта ми. Благодаря за ентусиазма, за последователността и най-вече, благодаря за подкрепата.
Mon Georgieva 