“Качествените въпроси създават фокусирано мислене. Фокусираното мислене води до креативни решения. А креативните решения водят до приятен живот. Затова, поставяй под въпрос всичко, животът ти зависи от това.”

В детските години се считаше за нормално и се “препоръчваше” от преподавателите в учебните заведения. Защо учителите обичаха да задават “трудни”, понякога чак “неразбираеми” въпроси на младите ученици, става ясно достатъчно по-късно. … След това, в университета въпросите пак бяха “задължителни”. (Сещам се как с колегите стоим около университета и сме фокусирани върху предстоящия изпит по статистика, например. Задавахме и “отговаряхме” на безброй въпроси помежду си. Тогава се е наричало подготовка, за да може години по-късно да се казва креативност и креативни решения).

Доволна съм от тези упражнения. През “далечната” 2014 година диагнозата се включи в живота ми, съответно с толкова много въпроси. Дори да се били логични щчч основателни за конкретния период, трябвало е, било е необходимо да се “намеси” времето.

Днес ми се струва, че не съм се “уморила” да задавам въпроси. Наричам ги резонни въпроси. Фокусирана съм върху себе си и здравословното си състояние. И така да се стигна до “креативното” решение да издам първата моя книга.





Leave a comment