“Ако се фокусираш върху проблемите, ще имаш повече проблеми. Когато се фокусираш върху вероятностите, ще имаш повече възможности.”
Също като мен има остро и тънко чувство за хумор. Лимонът е повод за начумерването на човешкото лице и действието е неосъзнато. Ако фокусът беше останал единствено върху иначе забавните физиономия, нямаше да съществуват лимонадата или капките лимонов сок за овкусяване на х раната, в кулинарните рецепти… Ако се беше фокусирал върху киселинността си като проблем, щеше да е много жалко.
По идентичен начин се случваха нещата при мен и диагнозата. Спомням си, че в началото вървях с краката си, бавно и внимателно, за да не се спъна в нищото. Случвало се е, признавам и благодаря на всеки помогнал. Естествената реакция в такива случаи е начумерване (все едно имаш много парчета лимон в устата)….
Сега съм в инвалидна количка, трудно я допуснах в живота си, срамувах се (от себе си пред самата себе си) и т.н…. Минава си “нужното време”, продължителността му е строго индивидуална.
Лично при мен “важна” роля имаше юбилея, заедно с фокуса за първата ми книга. Достатъчно дълго време беше вероятност (за всички около мен, не и за самата мен). Стана и оправдана възможност да практикувам нужната рехабилитация. Благодаря за подкрепата! Също така благодаря на природата, лимоните и възможностите за метафори.
Mon Georgieva 