“Не разчитай на мотивацията. Разчитай на дисциплината.”
Сега се съгласявам с думите в началото, но не винаги е било така. Обяснявам. В детските и в тийнейджърските години именно това “търси” и трябва за детето/младежа. Спомням си, че едно време в училище ходех на олимпиади по математика. Не знам какво ме е мотивирало наистина, детска му работа. Благодаря на всички преподаватели. … Пораснах малко и се мотивирах от уроците по английски език, благодаря отново.
Още повече мотивация намирах в университета и се учих да надъхвам по-малките как да кандидатстват за работа. Идва времето и за дисциплина. Радвам се, че още от раждането на брат ми съм запознала с вид на дисциплината. Благодаря за “уроците”
Интересно става, когато има и диагноза. Всичко започва сякаш отначало. Мотивацията е задължителна и също толкова задължителна за мен е дисциплината. Първият резултат е първата ми книга (“Време беше”съгласна съм) и благодаря, че първият тираж свърши. Така се случи тази книга – с мотивация и с дисциплина. Доволна съм и благодаря.
Mon Georgieva 