За огъня

“Огънят, на който готвим, е същият, който изгаря.”

Изключително важна е връзката между преподавателя и учениците. Не, работата на учителя не е да бъде огън, а само искрата.От нея се нуждаят “правилните” ученици за конкретен предмет в училище. Сещам се, че бях една от малкото от класа, които си “запалваха” огън и се “топлеха” от искрата на математиката. Повечето съученици се “подпалваха”, “изгаряха” и т.н. … Същото е с огъня, на който готвим, обаче можем и да се изгорим. … (Чак сега допускам, че разбирам защо едно време учителите в училище са били “скучни” и не споделяха много с нас. 🙂 )

Спомням си, че в Португалия палихме огън на плажа около Лисабон, за да се топлим и да печем някаква храна. Огънят и океанът – не знам защо е такъв ярък спомен, не знам дори и как се пали огън, само наблюдавах.

Като друг вид “огън” приемам диагнозата, но пак е нещо такова. “Сготвих” първата си книга, заради това, че ми дава свободно време и вдъхновение. Може би диагнозата е просто искрата, която да запали някакво вдъхновение. … А аз благодаря за подкрепата, която също допринася за вдъхновението.