“Не е дължина на живота, а дълбочина.”
Нося в себе си детската енергия и ми дават по-малко години (за възраст имам предвид) и в същото време пиша доста “философски”, като опитен, много по-възрастен човек. Така казват околните на мен… Благодаря!
Идеализъм се долавя понякога в мисленето и разсъжденията ми. Така например, що се отнася до борилите се за освобождението на България, ето простичък пример. Нито Васил Левски, нито Христо Ботев и т.н. са отдавали значение на дължината на живота си… (Ама ги познаваме и днес 🙂 )
Сега, ще говоря лично за себе си и за това, на което ме научи диагнозата. Няма да казвам, че също като Левски и Ботев съм идеалист, несериозно би прозвучало подобно твърдение. Чак грозно смешно… Все пак, научих, приех и осъзнах, че фокусът ми е важен. Много важен и се радвам, че специално с първата ми книга се случи. (Както преди много години Левски и Ботев са били фокусирани върху Освобождението на България).
Ето така разбирам дълбочината на живота. Няма да бъда напълно разбрана, приемам го. 🙂
Mon Georgieva 