“Страхът устоява на движението напред. Винаги ни върти в един кръг. Не съществува излизане от кръга без куража да се продължава напред… Освободи се, имай план за играта, едно ново предизвикателство е един нов опит. Бъди смел и прояви куража си.”
“Познавам” страха – от хитовите чужди филми, едно време, когато нямаше Интернет и филмите се гледаха на видеокасети (евентуално, стига вкъщи да имаш видео.. лично аз не помня да съм имала). Интересно защо съм категорична, че този инструмент, едно време, е служил за гледане на филми, всяващи страх – ужаси хоръри и т.н., с новите си наименования…
От днешна гледна точка се усмихвам и “смея” на детските си страхове. Уж пораснах (на 21 години бях, когато диагнозата дойде в живота ми) и страхът остана “без значение”, дори да съм смятала филмите за ужасите, че са твърде нереални и прекалени… Все пак, разбрах, че страхът наистина може да устоява, има много видове страх. В последните дни е актуална думата “земетресение”. Също актуален е страхът от земетресение.
Намирам логика в думите за страхът че, “устоява и възпира движението напред“. Не отричам, че е било така и при мен. Например, страхът от гръмотевици – не знам дали и как, изобщо, щях да съм го преодоляла, без ходенето до Индия, свързано с диагнозата.
Сега пак се случва да се “страхувам” и го наричам осъзнат страх. Смятам, че е “препоръчителен” и именно така се появява куража. Не искам и не мога да съм безстрашна, в чисто човешки аспект страхът може да е полезен. Стига просто да бъде осъзнат. 🙂 Благодаря на куража.
Mon Georgieva 