“По-добре започни да работиш върху нещо с колкото знания и ресурси са ти на разположение, отколкото да чакаш за перфектния момент или перфектната идея, тъй като може никога да не дойдат.”
Когато сме в училище, всеки “минава” през грешките и корекциите на червения химикал. Вниманието няма как да не бъде привлечено. Лично аз се сещам, че бях “гладна” за такива корекции, търсех ги. (Помня, с разнообразни цветни химикали и маркери подчертавах важното за научаване).
По подобен начин “разглеждам” ситуацията: диагнозата и първата ми книга. Радвам се, че идеята за книга съществува далеч преди появата на диагнозата. Направих си блог и започнах да пиша, харесваше ми. Обаче, диагнозата се появи и опита да ме откаже от идеята. Да, успя за някакво време. Не отричам.
Сега е факт, че диагнозата се “разполага” с ресурсите, а по време на рехабилитация се “запознавам” с необходимите знания. Сякаш пак съм на училище, а аз обичам да уча. Благодаря за подкрепата!
Mon Georgieva 