За “голямата картина” и за малките преживявания

“Животът често се състои от малките преживявания, а не от големите неща, които правим.”

Обичам да “виждам” голямата картина. Умение, което не трябва да представлява трудност, по-скоро необходимост (дори наложителна, когато се налага). 🙂 В детството кадастроните от уроците по рисуване, ходело им е да бъдат наричани “голяма картина”. … Не знам колко броя големи картини съм нарисувала, без значение е. Беше ми приятно.

Изглежда, че са били достатъчно рисуваните “големи картини”, явно и възрастта ми има част от “думата”. Издадох първата си книга и тя е “купчина” от малки преживявания. Разноцветни истории и малки преживявания, заради които голямата картина не е монотонна и скучна, най-вече за мен.

“Малките преживявания оформят дните ни, и в крайна сметка нашите животи. Важно е такива моменти да се забелязват и оценяват, а не да се фокусираме само над големите неща които правим.” Тук трябва да се “вмъкне” диагнозата, за да обясня. Да, в началото е стряскащо, трудно и т.н. и сега е разбираемо защо фокусът ми се задържа там достатъчно дълго именно там…

Сега, диагнозата не е изчезнала (и няма как, нелечима е …. засега). Хубавото е, че не е “така важният” фокус. Само заден фон е – щом не се лекува, може да придаде някаква важност. Помня от уроците по рисуване, че се обръщаше внимание на фона. Нищо особено, по подразбиране и “освобождаващо”. Първата си книга, неслучайно, нарекох “издишване на трупаното досега”.