“Всеки човек има идеи, малко хора правят планове за идеите си и още по-малко хора действат за изпълнението им.”
Похвално е да имаш идеи, спомням си, че едно време в училище учителите искаха идеи от учениците. “Е, добре де, защо тогава е учител, а пита мен за идеи?”. “Казвала” съм си го, вероятно, като всяко дете. 🙂 … Растейки, започваш да правиш планове, така идеите евентуално биха могли да се случат…
.(Лично аз не съм правила сериозни планове да издам книга, въобще… Скорошен спомен за рехабилитаторите е как исках само тема, по която да пиша в блога си… Два месеца по-късно, отново съм на рехабилитация, вече дори не питам за теми, просто донесох първата си книга. 🙂 )
Та, приемам, че съм действала за една дългогодишна мечта. Идеята е съществувала неосъзнато, неколкократно не се е приемала от самата мен. Доволна съм, че дългогодишната идея, с помощта на осъзнаването, тук ще спомена диагнозата… Идеята се изпълнява и едва, само първата книга става реалност. Продължавам…
Ще се радвам да събирам теми, все пак. Това, че не съм попитала, не означава, че не бих написала нещо.. Благодаря за вдъхновението
Mon Georgieva 