.”Всичко опира до влагането на работа. Ставате по-добри като работите върху това, което имате имате. – т.нар. ковачница на идеи.”
Много идеи съм имала, не мога да се “оплача”. Истината е, че в детските и младежките години, явно не съм имала достатъчно смелост. Идеите в повечето случаи си оставаха само в главата ми и често биваха забравяни (добрият случай е това – сега се смея като се сещам какво се е “разхождало” из мисленето ми… Доста(тъчно) време отделих да мисля за висше образование в чужбина, за да запиша и уча във Варна, България. Тогава, вероятно и възрастта ми го е “предполагала”. Веки ден се раждаше нова идея, съответно правеше се план и т,н. “На теория”, мисля, че се справях. … Започнах да пиша новините в сайт за дигитален маркетинг, защото “такава ми е специалността”. До тук добре, казваха ми, че пиша “хубаво” и аз отговарях с оценката от матурата по български език след 12 клас. Интересно, на колко години трябва да стана, за да “спра” да се съм горда с този спомен…. Добър вариант ще бъде да се случи отново нещо така запомнящо се.
След появата на недоразумението в здравословен план, бързо забравих всякакви идеи. Да, да, ама не. Сега, осъзнато го наричам нужното време и така си го “обяснявам” и приемам – една от “задачите” на диагнозата е именно “подбор” какво да бъде включено в първата ми книга. Така работи “ковачницата на идеи” при мен.
Благодаря за подкрепата, благодаря, че първият тираж на книгата свърши бързо. Всички опира до влагането на работа в крайна сметка, било то и от инвалидна количка. (Изглежда, че семестърът в Португалия ще “живее” дълго време… ).
Mon Georgieva 