Month: February 2023

“Казването на думата “не!” не означава, че си егоистичен и груб. Напротив, това е знак, че знаеш стойността си и, че достатъчно уважаваш себе си, за да стоиш до собствените си вярвания. … По-важно, казването на НЕ позволява да избираш къде да влагаш времето и енергията си. Позволява ти да се фокусираш върху хората – и части от живота ти – които наистина го заслужават.”

Започвам с елементарен пример – бактерията на телефона, смартфона, айфона и т.н. Технологията прогресира бързо, “светкавично” бързо”, може да се очаква всичко. Затова, не мога да не очаквам нищо, мога да имам осъзнати очаквания. (Първата ми книга определям за такова 🙂 )

Сещам се, че едно време аз самата имах много енергия, типично за всеки млад човек. Признавам пред себе си, че не обичах да казвам Не! Интересно е как детското ми съзнание не е допускало думата не. Сякаш имах батерии и умора трудно съм успявала да “доловя”.

Сега, пак съм млада, но трябва да споделям енергията с диагнозата. “Любимо” ми е по време на рехабилитация, да не усещам кога енергията ми е на привършване, обаче рехабилитаторите сами разбират, че “батерията” ми пада и благодаря, че бързо се възстановява. А аз се уча да казвам “Не!” и да се фокусирам върху значимите хора и неща в живота ми.

“Не разчитай на мотивацията. Разчитай на дисциплината.”

Сега се съгласявам с думите в началото, но не винаги е било така. Обяснявам. В детските и в тийнейджърските години именно това “търси” и трябва за детето/младежа. Спомням си, че едно време в училище ходех на олимпиади по математика. Не знам какво ме е мотивирало наистина, детска му работа. Благодаря на всички преподаватели. … Пораснах малко и се мотивирах от уроците по английски език, благодаря отново.

Още повече мотивация намирах в университета и се учих да надъхвам по-малките как да кандидатстват за работа. Идва времето и за дисциплина. Радвам се, че още от раждането на брат ми съм запознала с вид на дисциплината. Благодаря за “уроците”

Интересно става, когато има и диагноза. Всичко започва сякаш отначало. Мотивацията е задължителна и също толкова задължителна за мен е дисциплината. Първият резултат е първата ми книга (“Време беше”съгласна съм) и благодаря, че първият тираж свърши. Така се случи тази книга – с мотивация и с дисциплина. Доволна съм и благодаря.

“Ако се фокусираш върху проблемите, ще имаш повече проблеми. Когато се фокусираш върху вероятностите, ще имаш повече възможности.”

Също като мен има остро и тънко чувство за хумор. Лимонът е повод за начумерването на човешкото лице и действието е неосъзнато. Ако фокусът беше останал единствено върху иначе забавните физиономия, нямаше да съществуват лимонадата или капките лимонов сок за овкусяване на х раната, в кулинарните рецепти… Ако се беше фокусирал върху киселинността си като проблем, щеше да е много жалко.

По идентичен начин се случваха нещата при мен и диагнозата. Спомням си, че в началото вървях с краката си, бавно и внимателно, за да не се спъна в нищото. Случвало се е, признавам и благодаря на всеки помогнал. Естествената реакция в такива случаи е начумерване (все едно имаш много парчета лимон в устата)….

Сега съм в инвалидна количка, трудно я допуснах в живота си, срамувах се (от себе си пред самата себе си) и т.н…. Минава си “нужното време”, продължителността му е строго индивидуална.

Лично при мен “важна” роля имаше юбилея, заедно с фокуса за първата ми книга. Достатъчно дълго време беше вероятност (за всички около мен, не и за самата мен). Стана и оправдана възможност да практикувам нужната рехабилитация. Благодаря за подкрепата! Също така благодаря на природата, лимоните и възможностите за метафори.