.”Научи се да се доверяваш на пътешествието дори, ако не го разбираш. Понякога, това, което никога не си искал или очаквал, оказва се, че от това имаш нужда.”
Не особено в стила ми са тези думи, разбирам ги, като нещо в стил “от мен да мине”. Помня много пъти в училище, как учителите виждаха и знаеха, че “подсказвам” (аз просто помагах, далеч не на всеки 🙂 ). Айде, от мен да мине сигурно така съм се “успокоявала”, все пак “винаги” с едно наум.. 🙂
За друго “пътешествие” реших да се сетя и да разкажа. Става въпрос за февруари, 2014 година, влакът в Португалия – истина е, че направих дъъъъълго пътешествие, когато изпуснах спирката в града, в които щях да уча и да живея… Достатъчно дълго е било, за да “създаде” идеята за начало на книга. И след което достатъчно години изминаха, за да опитам същата добре “запомнена” идея. да стане факт. Достатъчно години по-късно. (Много години, в които не разбирах защо, изобщо, страна така?) Благодаря.
Сега, когато имам първа книга, чувствам, че съм изпълнила част от необходимото. Радвам се, че във всички мои “пътешествия”, метафорите умеят бързо да си “намират” мястото. Благодаря.
Mon Georgieva 