“Изключителният живот е оценяване на всеки, иначе обикновен момент.”
Смятам, че от детството съм запозната с “целеполагането”. Поставяла съм си много цели и сигурно съм ги следвала за някакво необходимо време. Сещам се за много смешни, нереални цели – висше образование в чужбина, успешна кариера в технологичния свят, да уча архитектура и т.н., и т.н. … Наивни и чисти “детски” желания.
Без значение остава “красотата” на оформената “голяма картина” в такива младежки години. Когато диагнозата влезе в моя живота ми, “картината” се пропука на достатъчно малки парчета. За да ми припомня мои забравени намерения като първата ми книга. 🙂
Доволна съм за това, че макар да хитрува, намесвайки се в повечето мои текстове, осъзнала съм, че писането ми помага. (Полезно е да ти поискат да напишеш няколко думи заедно с автограф в книгата, на която си автор). Точно това “създаде” диагнозата за мен – “уникален”, трудно разбираем почерк, едно от напуканите парчета на “голямата картина”. 🙂
Сещам се, че, когато чух диагноза множествена склероза, сред първите мои НЕреални цели, било е писането на книга. Следователно, категорично отхвърляна идея беше за “нужното време”.
Mon Georgieva 