“Съпротивата на проблемите винаги ще се връща към нас. Няма бягство, освен приемането.”
“Съпротивата на проблемите винаги ще се връща към нас. Няма “бягство”, освен приемането, освобождавам се! Жизнено важно е да обмислите ситуацията. Запитайте се какви уроци сте научили и какво можете да направите, за да не изпитвате същите проблеми отново.”
Думата “съпротива” е много крайна и смела, за да бъде част от мой текст. От такова поколение съм, когато преподавателите в училище съвсем коректно ни представяха българската история. Там е мястото на думата съпротива, според мен.
Ще говоря за себе си и за диагнозата. Глупаво би било да съществува съпротива срещу “нелечима болест”. Признавам, че имаше елементи на състоянието ми, категорично заслужаващи съпротивата ми. Не отричам, че в началото често се случваше да се съпротивлявам, да ядосвам и да изнервям, най-вече себе си. А на околните, всеки път сърдечно се извинявам и досега. 🙂 Сещам се как бях сигурна, че не бих седнала в инвалидна количка. Абсолютно неприемливо беше… Да, да, ама не.
За още по-важно от обмислянето на ситуацията, осъзнах, че е приемането. Нужното време беше отделено за многократно обмисляне и премисляне на ситуацията. Не особено умно държание, детинско е било. Затова възрастта ми трябваше да се намеси и настоятелно да ме подтикне да издам първата си книга. Благодаря на юбилея си! Приемането и примиряването също се нуждаят от своето време, за да бъдат разбрани и осъзнати. Няма “бягство”, потвърждавам и благодаря за подкрепата.
Mon Georgieva 