За значението на навиците

“Първо правим нашите навици, а после навиците правят нас.”

Като “ирония на съдбата” ще започна този текст. Спомням си и благодаря, че почти винаги разумно с ти да създавам навици. Пример от едно време е училище, няма да е далеч от истината, ако кажа, че там съм получила добър тренинг. 🙂

Сега сериозно. Диагнозата си “взима” нужното ѝ време, приела съм го. Вероятно не, а със сигурност, възрастта и юбилеят изиграха ролите си. Оказа се, че голяма част от “грижливо” съхраняваните навици са безполезни. Само мога да съм доволна, че продължавам да се уча как да създавам нови. (Покрай диагнозата се “раждат” неподозирани умения и възможности).

Така се случи първата моя книга. Била е дългогодишна мечта, факт. Благодаря за “грижливо съхраняваните” навици, които не знаех защо, изобщо, “пазя”. За пример се сещам за всички обяснения и разяснения от часовете по физкултура, едно време в училище. … Сега, в инвалидна количка са нужни някакви изменения, достатъчно много изменения при навиците. Ето затова се радвам на случването на една мечта и благодаря на навиците и на създалите ги.